На 2 септември 2020 г. се проведе обучение за предстоящата оценка за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (MONEYVAL). ИПСБ участва в срещата като представител на част от счетоводителите в България.

Представяме кратко резюме от срещата изготвено от нашият  представител  Тони Каменова

История: През 1989 г. по инициатива на Г-7 е създаден междудържавен орган, известен като Работна група за финансови действия (РГФД / FATF), със задача да координира усилията за превенция на изпирането на пари както в международната финансова система, така и в националните финансови системи на членовете. РГФД разработва и насърчава политиките, определя и следи международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИПФТ). На първо място, Работната група издаде цялостен план, познат като Четиридесетте препоръки, който има за цел да представи основната рамка на усилията, насочени към борбата с изпирането на пари (БИП). В своя преглед на Препоръките от 2003 г. РГФД включва определени специални нефинансови предприятия и професии (адвокати, нотариуси, доставчици на тръстови и дружествени услуги (ДТДУ), агенти на недвижими имоти, счетоводители и одитори). Тези професии от частния сектор чрез експертното си мнение могат да подпомагат сделки, включващи движението на пари в националните и международните финансови системи.

Оценки: Докладът за наднационална оценка на рисковете е инструмент, който помага на държавите членки да идентифицират рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма и да работят за отстраняването им. Той се приема от Комисията на всеки две години от 2017 г. насам. Тя продължава да наблюдава изпълнението на препоръките от настоящата наднационална оценка на риска и ще трябва да излезе със заключителен доклад отново през м. 01.2022 г. При прегледа ще бъде оценен и начинът, по който мерките на ЕС и националните мерки влияят върху нивата на риска, и ще бъде проучено въздействието на последните промени в регулаторната рамка. Комисията също така ще проведе проучване относно ефективното изпълнение от страна на държавите членки на Четвъртата и Петата директива за борбата с изпирането на пари. По отношение на някои препоръки получената информация или е недостатъчно значима, или националните органи изтъкват ограниченото време за тяхното изпълнение. Освен това е важно да се отбележи, че правните задължения съгласно Петата директива относно борбата с изпирането на пари заместват изцяло или частично някои от препоръките в доклада от 2017 г., по-специално по отношение на повишената прозрачност за действителните собственици, намалените прагове за комплексна проверка на клиента в някои сектори или разширяването на списъка със задължени субекти. Окончателният доклад е на базата на четиридесетте препоръки, оценен чрез единадесет незабавни резултата и изготвяне на проект.

Начин на работа: Първият етап включва шестмесечно проучване и анализ на документите. Прави се оценка на техническото съответствие – четиридесетте препоръки на CFT. Оценява се системата за БИПФТ в страната като цяло. Екип от оценители ще се среща с представители на различни организации, задължени по БИПФТ. Обръща се внимание и на НПО-тата и ЮЛ, които набират средства, и особено се набляга на банковия сектор. Българските власти ще изберат кои да са представителите от частния сектор, като по време на срещата техни служители нямат право да присъстват. Комисията гарантира поверителност. Ще се използват общи формуляри в дискусията, която ще е с продължителност около два часа. Ще бъдат обсъждани рисковете, превантивните мерки, санкциите и взаимодействието между участниците в Работната група. Екип от оценители работи по проект и изготвянето на оценка. След оценката ще се изготви окончателен доклад, който ще бъде представен на пленарна сесия за одобрение.

От единадесетте незабавни резултата се обърна внимание на:

  • Незабавен резултат 4 – чрез него се оценява степента на разбиране на риска и прилагането на превантивни мерки за БИПФТ. Разглежда се доколко добре се прилагат мерките относно публични личности, банки, нови технологии и скрити рискове. И доколко добре се записват и се архивират дадените събития.
  • Незабавен резултат 10 – предотвратяване на финансирането на тероризма. Оценителите работят чрез риск базиран подход. Тук елемент на оценката са дейностите на НПО-тата, които набират средства. Прилагат се и целенасочени санкции.
  • Незабавен резултат 11 – разпространение на оръжие за масово унищожение. Обръща се особено внимание на сделки и лица с/от КДР и Иран. Целенасочените санкции се прилагат без забава.

Мерки:

(1) Обхват на националните оценки на риска – предприятията, чиито разплащания се извършват предимно в брой, плащанията в брой, сектора на организациите с нестопанска цел и продуктите за електронни пари.

(2) Действителен собственик. Информацията за действителните собственици на правни образувания и правни форми да бъде подходяща, точна и актуална.

(3) Адекватни ресурси за надзорните органи и звената за финансово разузнаване. Повечето държави членки потвърждават, че са го направили. Неотдавнашни предполагаеми случаи на изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС показват, че редица надзорни органи са изпитвали значителен недостиг на персонал.

(4) Увеличен брой на проверките намясто от надзорните органи:

  • Финансов сектор – често пъти надзорните органи не са извършвали подходящи проверки намясто. Акцентът в тези проверки трябва да бъде върху специфичните оперативни рискове от изпиране на пари/финансиране на тероризма в зависимост от специфичните слабости, присъщи на продукт или услуга, по-специално: институционални инвестиции (най-вече чрез посредници); частно банкиране, по отношение на което надзорните органи следва по-специално да оценяват спазването на правилата за действителните собственици; и обменни бюра и услуги за преводи на парични средства или стойност, по отношение на които проверките следва да включват преглед на обучението на представителите.
  • Нефинансов сектор – държавите членки се призовават да гарантират, че компетентните им органи извършват достатъчен брой проверки намясто и без предупреждение на търговци на стоки с висока стойност, специалисти в областта на недвижимите имоти и търговци на антики.

(5) Извършване на тематични проверки от надзорните органи. Препоръчва се да се подобрят разбирането на рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, на които е изложен даден сегмент от стопанската дейност. Проверките на надзорните органи обикновено обхващат, наред с другото, спазване на изискванията относно действителния собственик и обучение.

(6) Съображения за разширяване на списъка със задължени субекти. Препоръката е да се обърне особено внимание на специалистите, изложени на сериозен риск, включително новите задължени субекти, въведени с Петата директива относно борбата с изпирането на пари (брокери на недвижими имоти, търговци на произведения на изкуството и антики и определени търговци на стоки с висока стойност, ако те приемат плащания в брой над определен праг; виртуални платформи за обмен на валута и доставчици на портфейли).

(7) Адекватно ниво на комплексната проверка на клиента за случайни сделки. Държавите членки се призовават да предоставят насоки относно определението за „случайни сделки“ и да определят критерии, които не позволяват заобикалянето на приложимите за деловите взаимоотношения правила за комплексна проверка на клиента по отношение на обменните бюра и наличните парични преводи.

(8) Подходящо ниво на комплексната проверка на клиента при услугите за съхраняване в сейф и сходни услуги – адекватно наблюдение на услугите за съхраняване в сейф, по-специално на тези, предоставени от финансовите институции, и сходните услуги за съхраняване, предоставени от нефинансови доставчици.

(9) Редовно сътрудничество между компетентните органи и задължените субекти – чрез обратна информация от звената за финансово разузнаване към задължените субекти относно качеството на докладване, както и относно типологията.

(10) Специални и постоянни обучения за задължените субекти. Обучението от компетентните органи да послужи за преодоляване на риска от проникване или придобиване от страна на организирани престъпни групи, по-специално за сектора на хазарта, доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, данъчните консултанти, одиторите, външните счетоводители, нотариусите и други практикуващи юристи на свободна практика, някои доставчици на услуги (относно структурата на капитала, отрасловата стратегия, сливанията и закупуването на предприятия), сектора на недвижимите имоти и сектора на услугите за преводи на парични средства или стойност.

(11) Годишни доклади от компетентните органи/саморегулиращите се органи относно дейностите на задължените субекти във връзка с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, за които отговарят. Регулиращите се органи се насърчават да изпълняват по-активна роля в надзора върху борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Актуална информация: официален уебсайт на Европейския съюз – https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_19_4452. Комисията „Юнкер“ въведе строги правила с Четвъртата и Петата директива относно борбата с изпирането на пари и засили надзорната роля на Европейския банков орган. В докладите се подчертава нуждата от цялостно изпълнение на директивите и от отстраняване на редица структурни слабости в прилагането на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. В момента Комисията извършва оценка на транспонирането на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, като същевременно проверява дали държавите членки прилагат правилата по адекватен начин. Комисията започна процедури за нарушение срещу по-голямата част от държавите членки, тъй като прецени, че получената от държавите членки информация не показва пълно транспониране на тази директива. Петата директива относно борбата с изпирането на пари ще разшири правомощията на звената за финансово разузнаване, ще увеличи прозрачността във връзка с информацията за действителните собственици и ще въведе правила относно виртуалните валути и предплатените карти с цел по-ефективно предотвратяване на финансирането на тероризма.

Заключение: Срещата и дискусията с организации от частния сектор по повод на предстоящата оценка за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари са задължителни. Изборът на представители се основава по-скоро на професии, отколкото на дейности. Лицата, които са задължени, са изброени подробно в чл. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Неслучайно в чл. 4, т. 13 от ЗМПИ са посочени и лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят пряко или непряко – чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси. Чрез своето експертно мнение, съвети и помощ те потенциално могат да бъдат посредници и съучастници в престъпни деяния, включващи действия по изпиране на пари и финансиране на тероризма.

 

 

Дежурен редактор

Веселина Андонова

 

Споделете

Продължавайки да използвате сайта, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close