Изглежда, всичко ни беше ясно по отношение на предприятията, които през 2018 г. не са осъществявали дейност, но се оказва, че не е съвсем така. В професионалните форуми продължават полемиките – какво, къде и кога ще подават неактивните търговци и най-вече неизяснен докрай е въпросът – трябва ли да се подава декларация за неактивност в НСИ, когато предприятието не е извършвало никаква дейност.

Затова да си припомним какви са основните облекчения за предприятията без дейност, като нямаме претенции за изчерпателност:

  1. Предприятията, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО (чл. 92, ал. 4 от ЗКПО).

Това не означава, че когато данъчно задължено лице желае да декларира някакви данни и обстоятелства, предвидени в приложенията към декларацията, не може да го направи.

  1. Предприятията, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не публикуват годишен финансов отчет (чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството). Това не означава, че не изготвят ГФО.

В срок до 31.03.2019 г. тези предприятия подават декларация за неактивност в Търговския регистър. Декларацията е в свободен текст, подава се на хартиен носител или по електронен път, придружена с декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР.

Примерна декларация за неактивност

Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР

  1. Предприятията, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не подават годишен отчет за дейността (чл. 92, ал. 4 от ЗКПО) и не са длъжни да подават декларация за неактивност в НСИ!

Последното твърдение е логически изведено от съвместната Заповед на изпълнителния директор на НАП и на Председателя на НСИ от 18.12.2018 г., където в раздел І, подраздел В, т. 1 е записано:

„Предприятията, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и нямат задължение за подаване на ГОД, могат да подадат в НСИ декларация (Приложение № 11), с която да декларират икономическа неактивност за 2018 година“.

Акцентът тук е върху думата „могат“. Могат да подадат, но могат и да не подадат.

Тъй като въпросът с тази декларация се оказа дискусионен, направихме още една консултация със Светослава Грънчарова-Филипович – Началник-отдел „Годишна бизнес статистика“ към НСИ, която ни увери, че наистина тази декларация не е със задължителен характер по силата на горецитираната заповед за предприятията без никаква дейност (не се отнася за предприятията, които имат приходи и разходи за дейността под 500 лв. За тях няма промяна и те следва да подадат декларация).

Съгласно Закона за счетоводството, предприятия без дейност са предприятия, за които едновременно са изпълнени следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявал и покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Споделете