ДО
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СТАНОВИЩЕ
от
Институт на професионалните счетоводители в България
относно
Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Уважаеми госпожи и господа министри,
На първо място изразяваме дълбоко притеснение и несъгласие с предоставения срок за обществено обсъждане на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Проектът бе публикуван късно вечерта на 3 ноември 2025 г., а за обществено обсъждане е предвиден само един ден – 4 ноември 2025 г.
Такъв подход противоречи на принципите на прозрачност и предвидимост в законодателния процес, както и на основната цел на общественото обсъждане – да осигури реална възможност за участие на професионалните общности, бизнеса и гражданите в изготвянето на държавната финансова рамка.
Считаме, че един ден е напълно недостатъчен, особено предвид обема и сложността на бюджета, който определя фискалната политика на държавата за цяла година.
След анализ на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и придружаващите го мотиви, нашата организация изразява категорично несъгласие с предлаганите промени, засягащи данъчната и осигурителната политика, както и контролните механизми по отношение на отчетността и фискалните устройства (включително задължителното използване на софтуер, одобрен от НАП – т.нар. СУПТО).
I. Общи съображения
Предложеният бюджет предвижда рекордно увеличение на приходите от данъци и осигуровки, реализирано чрез въвеждане на редица дискреционни мерки, насочени основно към бизнеса – особено малките и средните предприятия, които съставляват над 90% от всички икономически субекти в страната.
Мерките, свързани с повишаване на осигурителните вноски, разширяване на обхвата на фискалния контрол, въвеждане на задължителен софтуер за отчитане на продажбите и проследяване на транспортните средства, създават сериозна административна и финансова тежест, без реална гаранция за подобряване на събираемостта на приходите.
II. Конкретни възражения
- Увеличение на осигурителните вноски
Повишаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта и в същото време увеличаване на минималния и максималния осигурителен праг ще доведе до:- пряко увеличение на разходите за труд за работодателите;
- намаляване на нетния доход на наетите лица;
- свиване на възможностите за наемане на персонал и за инвестиции.
Това е мярка, която намалява конкурентоспособността на икономиката и ще доведе до натиск за излизане на част от бизнеса в сивия сектор.
- Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
Предлаганото удвояване на ставката от 5% на 10% върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове демотивира инвеститорите и собствениците на предприятия, особено в сегмента на малките и средните дружества.
Мярката може да има ограничен и временен фискален ефект, но дългосрочно ще доведе до спад в инвестиционната активност и капитализацията на предприятията.
На практика, собствениците ще бъдат стимулирани да пренасочат част от печалбата си към лични възнаграждения, вместо да разпределят дивиденти, което ще изкриви данъчната основа и няма да доведе до реален ръст на приходите в бюджета.
- Мерки за фискален контрол и задължителни софтуерни решения (СУПТО)
Изискването за използване на одобрен от НАП софтуер за регистриране на продажби и за проследяване на превозни средства:- внедряването на одобрен от НАП софтуер за регистриране на продажби изисква високи първоначални инвестиции, непропорционални за микропредприятията;
- увеличава оперативните разходи и административните ангажименти;
- не гарантира ефективност в борбата със сивата икономика, тъй като добросъвестният бизнес вече спазва всевъзможни отчетни изисквания.
- безплатното мобилно приложение за проследяване на стоки с висок фискален риск създава сериозни практически затруднения. Към момента такова приложение не съществува и не е ясно как ще функционира, при положение че законът влиза в сила на 1 януари 2026 г. Това поражда регулаторна и технологична несигурност както за бизнеса, така и за администрацията, тъй като няма яснота за техническите изисквания, сроковете за внедряване и възможностите за интеграция.
В същото време подобни мерки не засягат съществено нелегалния сектор, срещу който уж са насочени.
III. Ефект върху икономиката и малкия бизнес
Предлаганите промени натоварват честния бизнес, който е гръбнакът на българската икономика. Над 90% от предприятията са малки и средни, а новите фискални и осигурителни задължения ще ги поставят пред избор:
или да се оттеглят от пазара или да намалят инвестициите и заетостта.
В крайна сметка, ефектът ще бъде обратен на целите на бюджета – ще намалее икономическата активност, събираемостта и общата данъчна база.
IV. Алтернативни предложения
Вместо допълнително натоварване на бизнеса, следва да се търсят устойчиви и ефективни решения за фискална стабилност, а именно:
- Съкращаване и оптимизация на държавната администрация
Значителна част от разходите по бюджета се насочват към издръжка на администрацията, която нараства ежегодно, без видим резултат за бизнеса или обществото.
Намаляването на административния апарат и въвеждането на дигитални процеси биха довели до дългосрочни икономии и ефективност, без да е необходимо увеличаване на данъчната тежест. - Подобряване на контрола върху държавните разходи
Вместо нови данъци, следва да се въведе по-строг контрол върху ефективността на публичните разходи, особено при трансферите към държавни предприятия и институции. - Заключение
Настоящият проект на Закон за държавния бюджет залага върху лесното решение – увеличаване на данъци и осигуровки, вместо да предприеме реални реформи в публичния сектор.
Това е неустойчива политика, която рискува да задуши малкия и средния бизнес, да намали инвестициите и да забави икономическия растеж.
Призоваваме за преразглеждане на мерките, свързани с:
- увеличението на осигурителните вноски;
- промяната в данъчното облагане на дивиденти;
- мерките за фискален контрол и задължителни софтуерни решения (СУПТО) и за провеждане на реален диалог с представителите на бизнеса и счетоводната общност, преди приемане на подобни мерки.
С уважение: Евгени Руйков
Председател на УС на ИПСБ