ДО

НИКОЛАЙ БАДИНСКИ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА

ФОНДАЦИЯ „ПРИЛОЖНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОМУНИКАЦИИ“

 

УВАЖАЕМИ Г-Н БАДИНСКИ,

Във връзка с получена покана за изразяване на становище от Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) по изпълнявания от Вас проект „Скритите иновации: Анализ на изследователската и иновационната активност, която остава необхваната от официалната статистика“, на базата на проведена дискусия сред нашите членове изразяваме следните становища по отделните приложения и техните точки:

Приложение 1. Резултати от проведените анализи на приложимата нормативна уредба, добри практики, консултации с бизнеса и проучване на заинтересованите страни

 Съгласно данни, предоставени от НСИ, броят на предприятията, подали    „Справка за научноизследователска и развойна дейност“ за 2019 г., е 1856, а броят на предприятията, подали „Справка за иновационна дейност на предприятията през периода 2016 – 2018 г.“, е 15 495.

Становище на ИПСБ: Значително по-малкият брой след 2018 г. на фирмите, попълващи тези справки, вероятно се дължи на това, че първоначално справките се попълваха задължително от всички предприятия, които имаха разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), дори от предприятията, при които тези дейности бяха предимно чрез възлаганена институти, университети, фирми и т.н., а впоследствие от НСИ се заеха да разясняват, че тази справка следва да се попълва само ако предприятието развива НИРД самостоятелно. Вследствие на това мнозинството фирми спряха да попълват справките. Единственият стимул да ги попълват, остана за тези предприятия, които кандидатстват по европейски проекти, тъй като за тях това е задължително изискване.

В този смисъл е много важно да се уточни какво се разбира под „иновационна активност“:

– да инвестираш средства в наука, без значение със собствен персонал и оборудване ли го правиш, или чрез възлагане, или
– да имаш собствено звено, което да се занимава с наука
.

В зависимост от отговора на този въпрос следва да се направят промени в съответните отчетни форми.

 Представително за страната изследване на иновационната активност на предприятията за 2020 г. на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ показва, че малко над една четвърт от големите фирми (с над 250 заети) имат собствени НИРД звена, а 15% са наели учени (обикновено с частично работно време, с граждански договори, но дългосрочно). При средните предприятия фирмите с НИРД звена са 11%, а със служители – учени – 7%. В по-малките предприятия тези дялове са между 2% и 4%.

Становище на ИПСБ: Това са само констатации, които биха носили полезна информация, ако бъдат съпоставени с подобни данни на други страни.

Анкетно проучване сред счетоводните къщи показва, че 24% от тях обслужват предприятия, които осъществяват НИРД. Около 68% от тях обаче потвърждават, че тези предприятия не подготвят и не подават нито една от двете справки – за НИРД и за иновационна дейност. Отговорът на счетоводителите за причините за това е най-често:

о „невъзможност коректно да се определи дали предприятието изпълнява НИРД съгласно приложимите дефиниции в нормативните документи“ (в 41% от случаите);

Становище на ИПСБ: Логично е да е така, защото справките са част от годишния отчет за дейността (ГОД) на НСИ, а в самата справка е записано:

„Научноизследователската и развойна дейност включва всяка творческа работа, която се провежда систематично с цел да се увеличи обемът на знанията, включително познанието за човека, културата и обществото, както и използването на този обем от знания за нови приложения. Основният критерий, който служи да се отграничи научноизследователската и развойна дейност от широката гама подобни дейности, основаващи се на науката и технологиите, е наличието, в рамките на НИРД, на значителен елемент на новост и на отстраняване на научната и/или техническата неопределеност. Клиничните изпитвания на лекарства I, II и III фаза също се третират като НИРД“.

Не е ясно откъде е дефиницията, но тя не съвпада с определенията за НИРД в НСС и МСС.

o „всички разходи за НИРД се отчитат като текущи съгласно изискванията на счетоводните стандарти“ (в 27% от случаите);

Становище на ИПСБ: Това също е логично, стандартите са доста рестриктивни по отношение на признаване на НИРД като актив.

o в над 50% от случаите Годишните финансови отчети се попълват изцяло от главните счетоводители, които на свой ред не попълват справки за НИРД и иновационна дейност;

Становище на ИПСБ: Вероятно е така, но отговорността за съставянето на ГФО е изцяло на ръководствата на предприятията и те трябва да са по-отговорни, за да се промени този процент.

o счетоводните къщи, предоставящи счетоводни услуги на предприятията, не разбират напълно същността на техния бизнес и не могат да преценят каква част от дейностите и разходите попадат в дефиницията за НИРД и иновационна дейност.

Становище на ИПСБ: Счетоводните къщи не биха могли да предоставят качествени счетоводни услуги, без да познават съответния бизнес.

Част от анкетираните счетоводители срещат затруднения при попълването на онлайн формите към НСИ при подаването на данни за НИРД. За да си спестят следващи неприятности/разминавания между подадени данни към различни институции, те решават да не подават подобни данни.

Становище на ИПСБ: Това е относимо единствено за нискокачествените счетоводни услуги.

Изследване на отделни бизнес казуси и консултация с представители на иновативни предприятия показва, че:

o за управителите на предприятия подаването на двете справки е скъпо и времеемко, съответно те често предпочитат да не го правят;

Становище на ИПСБ: НИРД сама по себе си е скъпа и трудоемка дейност.

o част от управителите на предприятия не виждат причина да подават подобни справки, тъй като това не води до никакви данъчни или други облекчения за тях.

Становище на ИПСБ: Това не е съвсем така, тъй като попълването на тази справка им дава възможност да кандидатстват за финансиране по проекти.

Анализ на взаимодействието между висшите училища и бизнеса показва, че възлагането на изследователска дейност от страна на бизнеса се включва в договори за дарение и други, което не позволява коректното отчитане на направените от предприятията разходи и получените крайни резултати.

Становище на ИПСБ: Най-вероятно това се дължи на факта, че даренията за висшите училища са освободени от данък при дарителите и не се облагат при получателите, а ако се договарят услуги, те трябва да се облагат като стопанска дейност.

 Неподаването на данни за НИРД и иновационната дейност не води до никакви негативни последици за предприятието.

Становище на ИПСБ: Това на практика е така, но от друга страна, е въпрос на прилагане на Закона за статистиката, където има предвидени санкции:

Чл. 52. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Ако задълженият по този закон не предостави в срок или откаже да предостави данни на Националния статистически институт и органите на статистиката, или предостави неверни данни, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

(2) За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 6000 лв.

 Обратното също е налице – подаването на подобни данни не е мотивирано от наличието на каквито и да било данъчни и други облекчения.

Становище на ИПСБ: Освен възможността за кандидатстване за финансиране по проекти.

 

Приложение 2. Препоръки за оптимизиране на статистическата, счетоводната и данъчната отчетност на разходите за научноизследователска и развойна дейност

Промени, свързани с подаването на Справка за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и Справка за иновационна дейност на предприятието към НСИ

Отпадане на изискването за наличието на поне едно лице от персонала, което през цялата година да е било заето с НИРД, като условие за попълването на Справката за НИРД.

Становище на ИПСБ: Съгласни сме, НИРД може да се възложи на външна организация.

Въвеждане на подкритерии за научноизследователска и за развойна дейност, като се посочат дейности, които попадат в обхвата на двете категории. Допълнително да се посочат близки по характер дейности, които обаче не попадат в обхвата на НИРД. Към момента Справката за научноизследователската и развойна дейност много слабо застъпва развойната дейност, което също изисква актуализация.

Становище на ИПСБ: Необходимо е да се даде дефиниция на НИРД и иновации и същевременно не бива да се усложнява ГОД, тъй като това би довело до допълнителна административна тежест за малките и средните предприятия. Смятаме, че справката за НИРД следва да се попълва съвместно от счетоводителя, мениджъра и съответния технически специалист.

Оптимизиране на подаването на данни през онлайн платформата „Бизнес статистика“ на НСИ, което е свързано с възникване на грешки при попълване на Справката за НИРД.

Засилване на информационните и контролните функции на НСИ с цел предотвратяване на подаването на некоректни и непълни данни за НИРД и иновационната дейност.

Становище на ИПСБ: Безспорен факт е, че предприятията не са заинтересовани и мотивирани да попълват тази справка. В същото време смятаме, че засилването на контролните функции на НСИ би могло да увеличи заинтересоваността, но едва ли ще гарантира качеството на попълнената информация.

Въвеждането на задължително изискване за наличието на подадени справки за НИРД и иновационна дейност към НСИ при кандидатстване за проектно финансиране по оперативните програми на ЕС. Към момента това съществува като добра практика само по някои от финансовите инструменти.

Промени, свързани с данъчната отчетност

Отпадане на изискването на Закона за корпоративното подоходно облагане развойната дейност да е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище, като условие за намаляване на данъчния финансов резултат с историческата цена на създадения дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му.

Въвеждане на данъчни стимули (облекчения) за предприятия при коректно отчитане на вътрешнофирмена изследователска и развойна дейност, както и в полза на възложителя и изпълнителя, в случаите на съвместна такава.

Преразглеждане на категориите за данъчно амортизируеми активи и предлагане на годишни амортизационни норми, които отговарят на същността и характера на нематериалните активи, които са резултат от НИРД.

Становище на ИПСБ: Като цяло подкрепяме предложенията за данъчни стимули, за подобряване на отчетността, но колкото и да са важни статистическите анализи, по-скоро смятаме, че промените следва да са насочени към стимулиране на предприятията да влагат средства в наука, а не толкова към отчитането им и попълването на справки. По-голямата част от разходите за наука по реда на приложимите счетоводни стандарти не се капитализират и съответно не се формира НмДА. Предприятията биха били стимулирани да влагат в наука, ако за ДМА и НмДА, с които се извършва НИРД и се създават иновации, имат право на по-ускорена данъчна амортизация.

Промени, свързани със счетоводната отчетност

Преразглеждане на счетоводната нормативна рамка за отчитане на дълготрайните нематериални активи, която към момента не отразява коректно тяхната същност и особености, както и международно утвърдените класификации и терминология в тази област. Според нормативните изисквания на Национален счетоводен стандарт 38 „нематериалните активи могат по усмотрение на ръководството на предприятието да се класифицират в определени групи“.

Въвеждане в Националните счетоводни стандарти (СС 38) на дефиниции за фундаменталните и приложни изследвания като част и етапи от научноизследователската дейност по примера на основата на международно приетите дефиниции.

Промяна в подхода за отчитане на разходите за НИРД. Подходът за отчитане на разходите за НИРД (селективна капитализация), възприет в приложимите в България счетоводни стандарти, дава възможност голяма част от разходите да бъдат отчетени като текущи в годината на изразходването им, без същите да бъдат отразени като свързани с научноизследователска дейност. Като резултат, предприятията не се легитимират като такива, изпълняващи НИРД. Възможно е, заедно с подхода за селективна капитализация, да се въведе подход за пълна капитализация, или подход, при който разходите да се натрупват в специално открита за целта счетоводна сметка до момента на приключване на съответния изследователски/иновационен проект.

Актуализиране на срока за амортизация (до 5 години) на нематериален актив от развойна дейност, посочен в СС 38. Подходящо е допълнително разписване на критериите за определяне на полезния живот на дълготрайни нематериални активи по вид, както е въведено в МСС 38.

Становище на ИПСБ: Като цяло смятаме, че предложените промени не отразяват целите и концепциите на финансовото отчитане с общо предназначение. Въпреки това е безспорна необходимостта от промени както в СС 38, така и в повечето НСС, но в момента в Министерството на финансите тече работа по изготвяне на съвсем нови НСС, така че Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ би могла да изпрати предложенията си за промени до работната група.

 

15.01.2021 г.                                                                         С уважение:

гр. София                                                                              Евгени Руйков

Председател на УС на ИПСБ

Споделете