1.По отношение на предложените мерки за надграждане на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск

Изразяваме отрицателно становище по отношение на предложените мерки в частта им относно предварително деклариране на всеки отделен превоз, започващ и завършващ на територията на страната. Мотивите ни за това са:

И в настоящата практика е дадена възможност на купувачите да декларират очакваните товари от страни – членки на ЕС, за да може да се облекчи процедурата по фискален контрол. Предварителното деклариране на товари от такъв тип не води до увеличаване на административната тежест и всякаква възможност за допускане на грешки при декларирането е сведена до минимум, защото докато приключи транспорта в България вече имат информация какво количество стока е натоварено, както и достатъчно време за предварително деклариране. Системата за това деклариране е лесна, извършва се по електронен път чрез изпращане на информацията по е-мейл, подписан с електронния подпис на придобиващия по ВОП. Едно от важните улеснения при декларирането на очаквани доставки по ВОП е, че обичайно в един камион са натоварени до 5 вида стоки и това улеснява декларирането им по кодове.

Предложените промени в чл.13, ал.2, т.3 от ЗИД на ДОПК, отнасящи се до предварително деклариране на всеки отделен превоз, започващ и завършващ на територията на страната, ще доведат до значителни затруднения на бизнеса. На първо място, на основание чл.13, ал.3 от ЗИД по ДОПК в момента няма информация за обхвата на данните, за които ще се извършва деклариране, както и за реда за коригирането им. Съгласно заповеди ЗМФ-4/02-01-2014 година и ЗМФ-1256/14-12-2015 година на МИНИСТЕРСВО НА ФИНАНСИТЕ за определяне на списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура в списъците на тези стоки са включени  разнообразни като вид изделия, каквито са групите: от 0201 до 007, обхващащи меса и карантии от различни видове преживни животни, свине и птици,  2.0210 „Меса и карантии, годни за консумация, осолени или в саламура“, 4.160100 „Колбаси и подобни продукти от месо“ и 5.602 „Други приготвени храни или консерви от месо, карантии или кръв“. Декларирането на всеки отделен превоз, свързан с доставка на храни от горепосочените групи ще има голяма административна тежест, ще е трудоемко за ръчна обработка и ще се наложи електронизиране на процеса. Това ще доведе до допълнителни инвестиции в технически средства и софтуер, до назначаване на допълнителен персонал или ползване на външни услуги. Обичайната практика за експедиция на стоки от хранителната промишленост е да се събират заявки от клиенти и търговски вериги до 17 часа в текущия ден и експедицията да се извършва в периода от 20 часа на текущия ден до 06 сутринта на следващия ден. Изискването за деклариране на тези превози ще доведе до мобилизиране на допълнителен човешки ресурс – наличие на административен персонал през нощта, който да въвежда данни в системата на НАП. Ако възникнат трудности от техническо естество, те не биха могли да бъдат решени поради факта, че нормалното работно време на обслужващи IT фирми е до 18 часа и това би довело до потенциален риск от санкциите, предвидени в чл.121а и чл.278б от ЗИД на ДОПК.  Освен това, предварителното деклариране на данни и достъпът до информационна система „Фискален контрол“ ще се извършва посредством електронна услуга, предоставяна от НАП, за която се изисква издаването на електронен подпис, какъвто работодателят ще трябва да закупи и поддържа за специално назначените служители за това, което е допълнителна финансова тежест.

Отделно ще са необходими изработка и въвеждане на нови технически средства и софтуер, което също е свързано с неоправдани инвестиции от засегнатите лица. Всичко това ще намали значително рентабилността на много фирми от хранително – вкусовата промишленост и ще усложни работата им. По този начин ще ги постави в неравностойно дискриминационно положение спрямо дружествата, които произвеждат и търгуват със стоки, неокачествявани като такива с висок фискален риск.

В чл.121а, ал.1 от ЗИД на ДОПК се предвижда, че дори при допуснати технически грешки при декларирането се предвижда налагането на предварителни обезпечителни мерки или обезпечаването на доказателства и изземването на стоката по отношение на доставчик/продавач във връзка със задълженията му за предварително деклариране на данни за превоз на стока, което би довело до прекъсване в производствените процеси, водейки до сериозни негативни последствия, включително и фалит за по-дребните производители и/или доставчици.

Предложеният текст в чл.121а, ал.1, т.3 от ЗИД на ДОПК, а именно „несъответствие между посоченото в документите или в предварително декларираните данни за превоза на стоката и установеното при проверката вид и/или количество на стоката“ би следвало да се прецизира като се определи горна граница на отклонението в %, под която получателят на стоката не би трябвало да понесе данъчни санкции. Това е така, защото голяма част от хранителните непакетирани продукти (като например охладени меса, трупни и разфасовки) имат естествени фири по време на превоза. И след като няма фиксирана горна граница на възможното отклонение между декларираното и доставеното количество стока, това в повечето случаи би довело до формално тълкуване на правните норми и потенциални предпоставки за данъчен произвол.

Към чл.121а, ал.2 от ДОПК ) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.)  предлагаме да се изредят ясно всички критерии за преценка кога събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В този си вид ал.2 предполага субективизъм от страна на контролните органи за вземане на решения и води до сериозни затруднения на бизнеса и до създаване на съдебна практика. Обикновено делата се решават в полза на дружествата, което не води до желания ефект за фиска. Нашето предложение е да се включи съвкупност от следните критерии:

  • Действащи трудови договори, регистрирани в НАП;
  • Ликвидни и изискуеми задължения (в размер над 5000 лв) по данни от програмен продукт „СУП“, „Справка за задълженията на задълженото лице“;
  • Балансова стойност на нетекущите активи към момента на доставката;
  • Наличие на сделки с лица, включени в база данни „Рискови субекти“ за период от 12/24 месеца;
  • Регистрирани извършени нарушения и актове по ЗДДС, съгласно глава шеста по ЗДДС, както и по ЗКПО, издадени от органите съгл. чл.278 от ЗКПО, които не са в процедура по обжалване.

Обръщаме внимание, че в досега действащия ДОПК не е уреден реда за възстановяване на обезпечението в пари, което се налага по чл.121а, ал.3 от ДОПК. При отмяна на наложените мерки за обезпечение в момента се приема, че то не представлява плащане към бюджета, а е предоставяне във владение на фиска на определена парична сума, която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции за неплатени в срок публични задължения. Поради това при освобождаването на обезпечението не е приложим редът за прихващане и възстановяване, уреден в чл. 128 и следващите от ДОПК. Предлагаме чл.121а, ал.3 да бъде допълнена с изречение трето:

При отмяна на наложените обезпечителни мерки, внесената сума пари като обезпечение се възстановява по реда на чл. 128 и чл.129 от ДОПК, заедно със законната лихва, ако мярката е отменена. 

Обръщаме внимание, че предложените мерки за деклариране на вътрешни за Р България превози не само ще засегнат производителите, но и транспортните компании, които превозват тези суровини, защото техните служители са тези, които са в пряк контакт с контролния орган. В предложения ЗИД на ДОПК няма яснота относно това по какъв начин ще се декларират данни за транспортното средство при превоз на рискови стоки чрез куриер, тъй като няма как да се предвиди изборът на автомобил от страна на превозвача. Всичко това ще създаде една несигурна и неблагоприятна обстановка за по-нататъшното развитие на хранително-вкусовата промишленост в България и привличането на чуждестранни инвестиции и ще наруши постигнатото в бранша до момента в международен план, включително би довело и до преместване на производства в съседни държави.

2. По отношение на определяне стойността на обезпеченията в активи (§29 от ЗИД на ДОПК)

Изразяваме отрицателно становище по отношение на предложените промени в чл. 195, ал.6 от ЗИД на ДОПК, че застрахователната стойност или данъчната стойност на различните активи, предмет на обезпечения отговаря на данъчната правна рамка. Застрахователната стойност на активите е предмет на субективна преценка от страна на застрахователните дружества, а данъчната оценка в никакъв случай не дава точна представа за пазарната стойност на тези активи. Подобна промяна в измеримостта на обезпеченията ще доведе до сериозни отклонения от реалния им размер.

3. По отношение на трансферното ценообразуване, заложено в глава 8а в ЗИД на ДОПК (§12 от ЗИД на ДОПК)

Относно въвеждането на новата глава 8а „Документи за трансферно ценообразуване“, срокът за изготвяне на документите, включвани в досието за трансферно ценообразуване е нереалистичен, много кратък и не е съобразен със срока за публикуване на годишните финансови отчети – 30 Юни, данните от които са необходими за анализа. В периода януари-март дружествата изготвят финансовите отчети и годишните декларации за дължим данък. Изготвянето на документите за трансферно ценообразуване изисква голям ресурс, който предвид останалите задължения до 31 март не може да бъде осигурен от дружествата, поради което предлагаме срокът да бъде променен на 30 септември. Също така заложената санкция за неизготвяне на местно досие в размер на 0,5 до 1 на сто от общата стойност на сделките, за които е трябвало да бъде изготвена документация не отговаря на тежестта на нарушението. Предлагаме да се определи размер от-до, да има горна граница на санкцията за такова нарушение.

4. По отношение на чл.30, ал.6 от ЗИД на ДОПК (§6 от ЗИД на ДОПК)

Изразяваме отрицателно становище по отношение на предложените  промени в чл. 30, ал.6 от ДОПК. Предлагаме текстът да бъде редактиран по следния начин :

6) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, подписано с електронен подпис, за който има предварително упълномощаване, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация чрез електронен подпис, за който има предварително упълномощаване. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез подписан с КЕП електронен документ.

По този начин се гарантира, че ще бъде спазено изискването за легитимиране и доказване на действителен получател на съобщението.

5. По отношение на предложените санкции в §40 от ЗИД на ДОПК

 Смятаме че предвидените наказания в § 40 са прекомерни и не отговарят на тежестта нанарушението.

Не на последно място по важност е да се вземат предвид и следните основополагащи принципи на законотворчеството в Република България, а именно:

В Стратегията за развитие на държавната администрация (приета с Решение № 140 на Министерски съвет от 17.03.2014 г.) българската администрация се ангажира да продължи „принципите и практиките на интелигентното регулиране“, въведени на европейско ниво, налагайки активно оценката на въздействието като ключов инструмент за въвеждане на нови регулации и осъществяване на политики.

С приетите изменения на Закона за нормативните актове (обн. В ДВ бр. 3 от 3 Май, 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.), съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на въпросния нормативен акт, като при изработването на нови закони и норми в тях се изисква оценка на въздействието. Видно такава е направена – само частична, но според нас конкретно не е детайлно анализирано съотношението между формулираните цели и очакваните резултати. Все пак целта на оценката на въздействието е повишаване на качеството на нормативните актове чрез изследване на социалните, икономическите, екологичните и други ефекти от тяхното прилагане, включително върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите, при зачитане на принципите на откритост, обоснованост, съгласуваност със заинтересованите страни, пропорционалност, ефикасност и ефективност. Като заинтересована страна не сме убедени и не виждаме аргументи, че приетите правила и методология от МС чрез НАРЕДБА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО са изцяло спазени.

 

Споделете

Продължавайки да използвате сайта, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close