Професиограма на професия „счетоводител“

Автор: Милена Миткова

 

ПРОФЕСИОГРАМА

професия „Счетоводител“

Настоящата статия има за цел да представи професията счетоводител всеобхватно, без да претендира за изчерпателност. Професиограмата е полезна за настоящи и бъдещи професионалисти в счетоводната професия, като спомага професионалното ориентиране, така че бъдещите професионалисти да опознаят професията от няколко гледни точки, а именно:

• значение и място на професията в националното стопанство и на актуалния пазар на труда;
• предмет, продукт, вид и характер на труда в професията;
• икономически условия на труд и перспективи за професионален и социален растеж;
• медицински и хигиенни условия за упражняване на професията;
• психологически условия на труд и кариерен растеж в професията;
• социални или организационно-административни и управленски условия на труд и кариерен растеж в професията и т.н.

Професията счетоводител е от най-старите професии в света, като навсякъде счетоводната професия заема авторитетното си и отговорно място в икономиката и обществото, но като всяка професия има своите рискове, трудности и изисквания и се надявам, че с настоящата разработка ще представя по-важните от тях.

Приятно четене!

ПРОФЕСИОГРАМА

професия „Счетоводител“

 

1. Обща част за позицията на професията на пазара на труда и възможностите за кариерен растеж
2. Точно наименоване на професията и НКИД:

Счетоводител

НКИД:24116004

Клас: Аналитични специалисти.

2. Значение и място на професията в националното стопанство и на актуалния пазар на труда,актуалност, модерност

Значение и място:

Чл. 17 от Закон за счетоводството изисква всяко предприятие (освен Едноличните търговци и микропредприятия без дейност) да е в служебни, трудови или облигационни отношения със счетоводител или счетоводно предприятие (в което са назначени съответно счетоводители). В този смисъл, доколкото всяко предприятие е задължено да изготвя финансови отчети (чл. 27 от Закон за счетоводството), то и всяко предприятие е необходимо да взаимодейства със счетоводител. Професията счетоводител има гарантирано място в стопанския живот и на актуалния пазар на труда, тъй като тя е в основата на всяка икономика, било то в глобален или много по-тесен мащаб.

Актуалност:

Предвид голямото предлагане на трудовия пазар на счетоводители, то не бихме могли да говорим за спешна нужда от кадри на професията. В България има много на брой университети, които предлагат изучаването на счетоводство и контрол, а също и голям брой студенти и завършили специалността всяка година, тъй като професията е желана предвид изложеното по-горе значение и мястото на професията в стопанския живот, но и предвид доброто възнаграждение и възможност за кариерно развитие. Професията изисква обучение през целия живот, но и предлагането на курсове, конференции, счетоводни материали, сертифициращи обучения, квалификационни курсове и прочее е богато и разнообразно и в този смисъл за един желаещ да се развива професионалист има огромно поле на изява и подкрепяща среда. Входът към професията е достъпен и не е прекалено регулиран.

Модерност на професията:

Професията счетоводител е от най-старите професии в света. Най-ранните следи от счетоводни сметки и записи са намерени в Месопотамия и са отпреди повече от 7 хил. години. Древните народи са използвали различни счетоводни способи, за да записват и изчисляват броя на добитъка, селскостопанската реколта и т.н. Счетоводството е древна наука, чиито първи проявления датират хилядолетия назад и е свързано с развитие на обществения живот, производството и търговията. Счетоводителите са участвали в развитието на писмеността, търговията, парите и банковото дело. Счетоводната професия е от ключово значение за развитието на човешката цивилизация, допринасяйки за развитието на икономиката и културата и винаги ще заема първостепенно място в стопанската история.

Днес навсякъде по света счетоводната професия заема авторитетното си и отговорно място в икономиката и обществото. Счетоводството е средство за систематизиране и обобщаване на важна информация за имущественото и финансово състояние на всяко предприятие, която може да се използва от изключително широк кръг от потребители (държавни органи, контрагенти, кредитори, инвеститори, собственици и т.н.) за взимане на важни управленски и икономически решения.

3. Предмет и продукт на труда в професията.

Предметът на труд на счетоводителя са стопанските процеси, стопанските средства, сделки,операции.

Крайният продукт на труд на счетоводителя е годишния финансов отчет.

4. Вид и характер на труда в професията

 

Вид на труда:

Трудът на счетоводителя може да се определи като интелектуален. Много от дейностите на счетоводителя са автоматизирани, тъй като той работи със специализирани софтуери, но извършва и ръчен труд като например при подреждане, сортиране, проверка на първични, вторични документи, при участие в процеси на инвентаризация на имуществото на предприятието, при което може да се наложи да брои наличните краткотрайни и дълготрайни материални активи и т.н

Необходма степен на квалификация:

Счетоводителят е необходимо да има най-малко средно икономическо образование, за да практикува професията. Счетоводител, който е и съставител на финансови отчети е необходимо да има придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва:

а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

аа) при магистърска степен – две години;

бб) при бакалавърска степен – три години;

вв) при степен „професионален бакалавър“ – 4 години;

б) друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител;

 

5. Икономически условия на труд

Заплащането, както и социалните придобивки за упражняване на професията счетоводител варират в зависимост от натрупания професионален стаж на счетоводителя, неговите допълнителни квалификации, сертификати, начин на упражняване на професията (като свободна професия, като управляващ счетоводно предприятие, като лице, назнаено на трудов договор, лице в облигационни отношения с предприятие за извършване на определена работа за определено време и т.н.). Не бихме могли да говорим за стандарти или законодателно определени размери в заплащането и социалните придобивки на счетоводителя, тъй като заплащането се определя свободно и независимо между търсещия и предлагащия счетоводната услуга, но съгласно статистическите данни от сайта https://www.zaplatomer.bg/salaryinfo/ikonomika-finansi-schetovodstvo/schetovoditelкъм 14.04.2020г. средна нетна месечна заплата за длъжността е между 783 лв. и 1764 лв. като само 10% получават 783 лв.

Ако счетоводителят упражнява професията по трудови правоотношения, то съгласно чл. 155 Кодекса на труда има право на не по-малко от 20 работни дни платен годишен отпуск, допълнителни възнаграждения и социални придобивки се уреждат между работодателя и работника и в някои предприятия счетоводителят има възможност да получи: карта за градския транспорт, ваучери за храна, допълнително здравно осигуряване, транспорт от и до работното място, премии, бонуси, служебен телефон, таблет, лаптоп, карта за спорт и други. Когато счетоводителят работи в облигационни отношения с предприятие най-често възнаграждението му е формирано като твърда цена, която е определена от счетоводителя и приета от управляващите и представляващи дружеството лица.

6. Перспективи за професионален и социален растеж (класове, разреди, степени и звания)

 

Професията счетоводител не е силно нормативно национално и международно регулирана. За упражняване на професията в България е необходимо минимално придобиване на средно-икономическо образование, но това е професия с много перспективи за професионално и социално развитие. Първоначално завършилите счетоводство могат да стажуват в различни предприятия, които имат отворени стажантски програми, освен това за придобиване на необходим опит и умения е много подходящо завършилите счетоводство да се насочат към работа в счетоводни предприятия, където ще имат възможност за по-разнообразен поглед към счетоводна отчетност на различни видове предприятия и съответно биха придобили по-широки знания и умения в професията. Полагането на труд по трудово правоотношение е възмездено, така че бъдещите професионалисти имат възможност да трупат знания и умения от практикуващи счетоводители с богат опит и за това да им бъде заплатено. Практикуването на професията счетоводител в частния сектор обикновено стартира от позиции като фактурист, касиер-счетоводител, оперативен счетоводител. За да бъде един счетоводител съставител на финансови отчети, то той трябва да има минимално образователно ниво и професионален опит регламентирани в чл. 18 от Закон за счетоводството. Счетоводителите, за да упражняват професионално и адекватно професията си преминават много вътрешнофирмени обучения, както и семинари по теми от законодателство, тъй като законодателството и най-вече данъчните закони търпят промени всяка година. Поради последното, счетоводителите (независимо как упражняват професията – свободна професия, по силата на трудово правоотношение, облигационни отношения, управляващи счетоводно предприятие) се обучават всяка година. Счетоводителите имат възможност да израснат в професията и като положат успешно изпити (например счетоводител може да достигне до ниво дипломиран експерт счетоводител и одитор, ако положи успешно изпитите пред ИДЕС по чл. 15 от Закона за независимия финансов одит. Дипломата за експерт счетоводител е най-високото ниво на професионално развитие в България и съответно носещ най-висок престиж, но счетоводителите също могат да станат международно признати професионалисти със сертификат от международната организация IFAC, като положат успешно изпитите по програма ACCA).

Счетоводител може да придобие съответната степен бакалавър, магистър и по-висока по икономика във висше учебно заведение.

 

7. Механизми за персонално атестиране на професионалистите и за институционално акредитиране на професионалните организации.

 

Счетоводителите в частния сектор не подлежат на задължителни атестации по нормативен акт. Що се отнася до институционално акредитиране на професионални организации, то в България единствената професионална организация, която е нормативно регулирана е ИДЕС (Институт на професионалните счетоводители), но тя не е необходимо да бъде институционално акредитирана професионална организация.

 

8. Пътища за придобиване на професионална подготовка и квалификация и професионална легитимност

Професията счетоводите е професия, изискваща обучение през целия живот. В този смисъл е възможно придобиването на сертификати за професионално обучение, дипломи от висше учебно заведение, от ИДЕС. Счетоводителите могат да придобият удостоверение за професионална квалификация или свидетелство и от Център за професионално обуение, както и международни сертификати от утвърдени професионални организации като IFAC.

9. Характеристика на институциите за професионална подготовка:

Минимално изискване за заеманата длъжност счетоводител е средно-икономическо образование, като най-краткия срок за придобиване на професионалната квалификация  може да се осъществи в Център за професионално обучение, където може да се получи свидетелство за професията за кратък срок. Друга възможност за счетоводителите, които биха желали да са съставители на финансови отчети на предприятия е да завършат висше икономическо образование със степен бакалавър – 4г.; магистър – 1 или 2г. над бакалавър; доктор – в зависимост от редовна, задочна или индивидуална форма варират и годините. Освен това счетоводителите могат да придобият диплом за експерт счетоводители към ИДЕС. Необходимите средства за обучение зависят от учебното заведение, в което се осъществява обучението и по-специално определените от него такси, освен това от цената на учебните материали, необходими в процеса на обучение.

10. Други родствени професии

В ежедневната работа счетоводителят е подчинен на главния или старши счетоводител (ако има такива), както и финансов директор или икономически директор (ако има такава длъжност в предприятието). При изпълнение на длъжността взаимодейства със счетоводители,касиер в отдел, фактуриста,както и с всички работници и служители в предприятието. Счетоводителят контактува с ръководители, счетоводители и материално-отговорни лица от други предприятия, институции и организации във връзка с изпълняваната работа.

Семейство на професията е както следва:

Дипломиран експерт счетоводител

Финансов директор

Икономически директор

Главен счетоводител

Заместник главен счетоводител

Старши счетоводител

Счетоводител

Младши счетоводител

Оперативен счетоводител

Касиер, счетоводство

Фактурист

 

11. Разпространеност на професията, наситеност на инфраструктурата на региона, професията на международния пазар на труда – сега и в перспектива.

 

Професията е разпространена широко в България и по света, защото тя е в основата на всяка икономика, било то в глобален или много по-тесен мащаб. Докато има стопански отношения, професията ще е търсена и актуална. Професията е най-наситена в региони с най-много на брой бизнес субекти, затова и естествено в големите градове има повече на брой счетоводители, тъй като са повече предприятията, които имат необходимост от счетоводни услуги.

 

12. Безработица, потребност от кадри в региона и в национален/международен мащаб.

Съгласно Национален план за действие по заетостта през 2019г. (който може да бъде намерен на адрес: file:///C:/Users/Milena/Downloads/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%20%D0%BF%D0%BE%20%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%202019.pdf) счетоводителите не са сред кадрите, които биха били засегнати от безработица, дори напротив, ще продължи търсенето на професията. Бихме казали, че това е естествена тенденция, тъй като докато има предприятия ще има и счетоводители, а предприятията се увеличават. Същото се наблюдава и в световен мащаб.

Разбира се, днес в условията на пандемия много предприятия ще затворят и това неминуемо ще окаже влияние и върху заетостта на счетоводителите, но е твърде рано да правим прогнози какви точно ще са щетите.

 

1. Медико–грама или медицински и хигиенни условия за упражняване на професията
2. Професионална среда – наземна и на закрито – в офис най-често.
3. Режим на труд и отдих – можем да кажем, че в общия случай трудът на счетоводителя е с постоянно дневно пълно работно време и с известна степен на монотонност, но въпреки това от първо до четиринадесето число на месеца счетоводителите са по-ангажирани работно, тъй като трябва да изготвят отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, както и да подават справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС. Освен това имат по голяма ангажираност в период от януари до март на годината, тъй като тогава трябва да извършат годишното счетоводно приключване на предприятията и да съставят годишните финансови отчети. В този период често счетоводителите работят с удължено работно време над нормативно определеното. Счетоводителите в работата си взаимодействат както с колеги счетоводители, така и с кредитори, клиенти, служители, ръководство и други, т.е. професионалната им среда е разнообразна и изисква способности за комуникативнст, толерантност и сътрудничество.
4. Санитарно-хигиенни условия на работното място – предвид, че счетоводителите работят в офис, средата не предполага високи нива на шум, влажност, температурни колебания, влажност, вибрации, запрашеност, токсични фактори и други. Предприятията все пак е необходимо да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска. Тъй като счетоводителите работят с компютри и често на изкуствено осветление зрението им се натоварва, затова трябва да се съблюдават общите хигиенни правила при такъв вид труд. Работата предполага монотонност и принудителна работна поза, поради което е необходимо въвеждане на физиологически режим на труд и почивка. Работата не изисква интеракции с много хора едновременно и можем да кажем, че работната среда е относително спокойна в това отношение.
5. Физиологични компоненти на труда (медицински изисквания на професията) – За упражняване на професията няма специално регламентирани медицински изисквания, но предвид спецификата на работата (с информационни и комуникационни технологии, т.е. с видеодисплеи) са възможни рискове за здравето и безопасността на работещите по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др., поради което е необходимо да се вземат мерки за предотвратяване или намаляване на установените рискове, отчитайки възможностите за тяхното допълнително и/или комбинирано действие. За целта работодателите на счетоводители е необходимо да спазват изискванията на Наредба №7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплей, както и изискванията по ЗБУТ.
6. Сложност, трудност и степен на професионален риск от медицинска гледна точка.

Работата на счетоводителя не предполага голяма степен на професионален риск за здравето му, тъй като професията не се характеризира с излагане на твърде много на брой неблагоприятни условия на средата, но въпреки това са възможни неблагоприятни за здравето последствия като:

– увреждане от неблагоприятната работна поза – интензивната работа с компютър подлага на натоварвания гръбначния стълб и ръцете, което може да се предизвика умора, изтръпване и болки в гърба, раменете, лактите и китките и други неприятни усещания.При продължително практикуване на подобен труд е възможно хронифициране на проблемите на опорно-двигателния апарат;

–въздействие на психическото натоварване и стрес –продължителното и интензивно психично напрежение може да доведе до състояние свързани с тревожност, синдром на професионалното изчерпване, проблеми със съня, психосоматични оплаквания

– въздействие на неергономино осветление –недостатъчното осветление може да доведе до главоболие, увеличение на зрителното напрежение, увреждане на зрителния анализатор.

Възможни са и други рискове при въздействие на полета и лъчения, въздействие на прах, шум и други, но вероятността за излагане на подобни рискове в среда, в която са изпълнение изискванията на ЗБУТ и Наредба 7 от 15.08.2005г. са минимални.

 

6. Професионални деформации от медико-физиологична гледна точка.

Възможни професионални деформации при неспазване на минималните изисквания на ЗБУТ и Наредба 7 от 15.08.2005г биха могли да бъдат заболявания на опорно-двигателния апарат, поражение на централната и вегетативната нервна система, сърдечно – съдова и храносмилателната система, невротични състояния, увреждане на зрителния анализатор и други.

7. Професионална рехабилитация от медицинска (здравна) гледна точка.

За предотвратяване или намаляване на установените рискове за здравето на счетоводителите е необходимо спазване на правилата на ЗБУТ и Наредба 7 от 15.08.2005г. Сред превенциите са:

– периодични медицински прегледи;

– спазването на режима за работа и почивки;

– редовни обучения по безопасни условия на труд;

– оценка на рисковете и други.

 

8. Медицински ограничения и противопоказания за влизане в професията – относителни и абсолютни; предимства и ограничения по пол и възраст.

За влизане в професията няма абсолютни медицински ограничения и противопоказания, нито ограничения по пол, но за някои лица е възможно при предварителен медицински преглед преди постъпване на длъжност да е въведено противопоказание от лекар за изпълнение на трудовите задължения или пък лицата да имат решение на ТЕЛК, с което да са въведени противопоказания или ограничения.

 

III. Психо–грама или психологически личностни условия на труд и кариерен растеж в професията (връзки с клиенти и с колеги)

1. Психологически условия на труд – тип контакт с клиента: услуга лице – в лице или задочна, услуга с група клиенти едновременно или индивидуално; тип контакт с колеги: работа в самостоятелна стая или с други колеги; работа в екип или самостоятелно.
2. Психологични компоненти на труда (психологични изисквания на професията)

Сред психологическите изисквания на професията са:

• добра оперативна и механична памет;
• способността за дълго време да се фокусира върху абстрактни (емблематични) материали;
• добро разпределение и превключване на вниманието;
• точност на възприятието, способността да се вижда какво стои зад цифрите;
• постоянство, търпение;
• логическо мислене;
• наблюдателност;
• сръчност;
• отговорност;
• изпълнителност и усърдност;
• лоялност;
• умение за работа в екип;
• комуникативност и общителност;
• спокойствие;
• самоконтрол;
• критичност;
• прецизност.

3. Сложност, трудност и степен на професионален риск от психологическа гледна точка.

Счетоводителите е необходимо да спазват срокове, да са внимателни, концентрирани и наблюдателни, както и постоянно да учат нещо ново, поради което централната нервна система е натоварена, като при всеки интелектуален труд

4. Професионални деформации от психологическа гледна точка.

Човек с определен тип работа престава да търси алтернативни начини за решаване на проблеми. Качествата, изисквани по време на работа, се превръщат в характер, стават част от поведението. Счетоводителят може внимателно да проверява ежедневните разходи. Това е професионална особеност, която обикновено се появява при хора, чиято работа е интелектуална и изисква гъвкавост на ума. С увеличаване на трудовото натоварване е възможно да се появи синдромът на „професионално прегаряне”“, което се характеризира с емоционално изтощение, умора и безпокойство. Психологичното напрежение може да доведе до психосоматични заболявания като високо кръвно, проблеми със стомашно-чревния тракт, кожни реакции. Продължителнатата професионална дейност понякога може да предизвика поява на безразличие, промени в самочувствието, агресивни тенденции в поведението и в крайна сметка до необходимост от психологична рехабилитация.

5. Професионална рехабилитация от психологическа гледна точка.

Някои от основните начини за професионална рехабилитация могат да бъдат:

• повишаване на социално-психологическата компетентност и автокомпетентността;

 

• диагностика на професионални деформации и разработване на индивидуални стратегии за тяхното преодоляване;

 

• обучения за личностно и професионално израстване;

 

• отразяване на професионалната биография и разработване на алтернативни сценарии за по-нататъшно личностно и професионално израстване;

 

• предотвратяване на професионална дезадаптация на начинаещ специалист;

 

• овладяване на техники, методи за саморегулация на емоционално-волевата сфера и самокорекция на професионалните деформации;

 

• усъвършенствано обучение и трансфер в нова квалификационна категория или на нова длъжност.

6. Психологически ограничения и противопоказания – абсолютни и относителни;

Няма предимства или ограничения по пол от психологическа гледна точка за упражняване на професията. Няма абсолютни психологически ограничения и противопоказания за упражняване на професията, но индивидуално може да има такива, които са определени от съответните медицински лица с официален документ.

 

1. Социо–грама или организационно-адмитистративни и управленски условия на труд и кариерен растеж в професията
2. Организационно-административни и управленски условия на труд в професията

В зависимост от начина на упражняване на професията (като самонаето лице, по трудови правоотношения, в облигационни отношения с предприятие и т.н.) е възможна самостоятелност при вземане на решения или подчиненост, както и поемане на отговорност за професионалната дейност на други хора или не. Счетоводната професия може да се извършва в екип или самостоятелно, възможно е справяне в инцидентни критични ситуации (например при неспазени срокове за подаване на документи към институции, когато са налице проверки и/или ревизии от данъчни органи, при конкретни стопански операции и т.н.). Счетоводителят има административни, наказателни и договорни отговорности. Той е отговорно лице за поверените му материално-технически и финансови ресурси до степен определена в договор или съобразно действащото законодателство на страната.

2. Социални компоненти на труда (социални изисквания на професията) – общо социални компоненти и изисквания – екипност, конфликтност, адаптивност – стериотипност, взаимопомощ; изисквания към органзационни, волеви и делови характеристики.

Следните са социалните изисквания на професията:

• екипност;
• адаптивност;
• професионална етика;
• колегиалност;
• фирмена лоялност;
• организационни умения и др.

3. Сложност, трудност и степен на професионален риск от социална гледна точка.

Сред трудностите и професионалните рискове на счетоводителите от социална гледна точка са:

– социално-психологически механизми на взаимодействието между хората;

– принципи и закономерности на развитието на счетоводството;

– за индивидуално-психологическите особености на развитието на личността в социо-културното пространство;

– за условията, начините и пътищата на саморазвитието на личността, а също и професионалните компетенции.

4. Професионални деформации от социална гледна точка.

Като във всяка професия и тук са възможни професионални деформации от социална гледна точка, но те зависят конкретно в каква среда работи съответния счетоводител и каква форма е избрал (самонает, в облигационни отношения с предприятие и т.н.)

5. Професионална рехабилитация от социална гледна точка.

Ако е необходима професионална рехабилитация от социална гледна точка, то тя би следвало да се направи индивидулано, според индивидуалните нарушение и потребности на счетоводителя.

6. Социо-противопоказания – относителни и абсолютни;

Няма социо-противопоказания и  ограничения по пол

 

1. Развитие и представяне на професиограмата:
2. Kое е най-привлекателното в професията?

Професията счетоводител е от най-старите професии в света.  Днес навсякъде по света счетоводната професия заема авторитетното си и отговорно място в икономиката и обществото. Професията счетоводител има гарантирано място в стопанския живот и на актуалния пазар на труда, тъй като тя е в основата на всяка икономика.Професията изисква обучение през целия живот, но за един желаещ да се развива професионалист има огромно поле на изява и подкрепяща среда. Професията е добре заплатена, а освен това предлага възможност за различен начин на упражняването й – по трудови правоотношения с предприятие, като свободна професия, облигационни отношения за извършване на определена работа за определено време с предприятие, счетоводно предприятие.

 

2. Какви са рисковете, трудностите и изискванията?

Като всяка професия, професията счетоводител има своите рискове, трудности и изисквания. Сред изискванията са:

1. завършена задължителна минимална степен на образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността;
2. познаване на нормативната уредба в сферата на счетоводството и данъците;
3. психологическите изисквания като: добра оперативна и механична памет, способността за дълго време да се фокусира върху абстрактни (емблематични) материали, добро разпределение и превключване на вниманието, точност на възприятието, способността да се вижда какво стои зад цифрите, постоянство, търпение, логическо мислене, наблюдателност, сръчност, отговорност, изпълнителност и усърдност, лоялност, умение за работа в екип, конфиденциалност,  комуникативност и общителност, спокойствие, самоконтрол, критичност, прецизност и др.
4. социалните изисквания като екипност, адаптивност, професионална етика, колегиалност, фирмена лоялност, организационни умения и др

Сред трудностите и рисковете на професията са:

1. от медико-физиологична гледна точка:

Работата на счетоводителя не предполага голяма степен на професионален риск за здравето му, тъй като професията не се характеризира с излагане на твърде много на брой и по видове неблагоприятни условия на средата и въпреки това са възможни рискове като:

– увреждане от неблагоприятната работна поза;

–въздействие на психическото натоварване;

– въздействие на неергономично осветление.

Възможни са и други рискове при въздействие на полета и лъчения, въздействие на прах, шум и други, но вероятността за излагане на подобни рискове в среда, в която са изпълнение изискванията на ЗБУТ и Наредба 7 от 15.08.2005г. са минимални.

2. От психологическа и социална гледна точка – психологични и социални деформации.

 

3. за каква група хора е подходяща (по Холанд)? – конвенционалните/обикновени хора.

Автор: Милена Миткова