От името на ИНСТИТУТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ (ИПСБ) и цялата счетоводна общност в България искаме да изразим огромните си притеснения от подготвените промени в Закона за ограничение на плащанията в брой (ЗОПБ), предвидени в параграф (ЗДРБРБ)
Становище относно създадените т. 3 и т. 4 от чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ (параграф 8 от ПЗР на проекта за ЗДРБРБ)
Смятаме, че текстовете създават по-голяма финансова тежест за лицата, които полагат труд в предприятия с по-голям на брой персонал или в предприятия, които осъществяват дейност по доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги. Тези лица се поставят в по-неблагоприятни условия от всички други лица, полагащи труд в други предприятия, тъй като лицата следва да заплащат банкови такси за откриване и банково обслужване на своите банкови сметки. Освен това в някои населени места не са налични АТМ устройства (банкомати), търговците в малки населени места нямат POS терминали за приемане на плащания чрез дебитни и/или кредитни карти и по този начин лицата не могат да разполагат с паричните си средства в удобно за тях време и място. Вследствие на това се налага лицата да пътуват до други населени места със съответните разходи за транспорт, за да могат да ползват благата от своя труд.
Второто ни съображение е относно съществуващия чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда, който постановява, че допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Така създадените текстове в чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за ограничение на плащанията в брой могат да се тълкуват неблагоприятно, като отмяна на възможността за предоставяне на допълнителни трудови възнаграждения в натура, предвид че елементи на трудовото възнаграждение са основна заплата и допълнително трудово възнаграждение.
Становище относно създадения текст в т. 5 от чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ (параграф 8 от ПЗР на проекта за ЗДРБРБ)
Текстът създава по-голяма финансова тежест за лицата, които получават доходи от дивиденти на стойност под 500 лв., предвид че следва да поддържат банкови сметки и съответно да заплащат банкови такси. Освен това, както бе посочено по-горе, в малки населени места не са налични АТМ устройства (банкомати) и търговците в малки населени места нямат POS терминали за приемане на плащания чрез дебитни и/или кредитни карти. Също така за някои лица това може да е единственият източник на доход. Смятаме, че сумата трябва да се увеличи.
Становище относно т. 2 и т. 3 от ЗДДС, с които е предвидено деклариране на счетоводни данни (параграф 27 от ПЗР на проекта за ЗДРБРБ)
- В ЗДДС и правните норми в България липсва правна дефиниция на „разчети със собственици и персонал“ или „разчети“. Това поставя множество въпроси относно данните, които е необходимо да бъдат декларирани, например дали следва да се декларират вземания от лица по договор за управление с дружеството по смисъла на параграф 26, буква „з“ от ЗДДФЛ, вземания по предоставени заеми или сделки със свързани лица или персонал по предоставени стоки и/или услуги и т.н. Нашата препоръка е да бъде дадена ясна, точна и изчерпателна дефиниция.
- Смятаме, че е необходимо да се въведе праг за деклариране на налични парични средства в касите, предвид че самото деклариране е допълнителна административна и финансова тежест за предприятията и същевременно не би донесло съществени ползи за бюджета. Освен това има лица, които са регистрирани за целите на ЗДДС, но не са задължени и не осъществяват счетоводна отчетност. Следва да се предвиди текст, който да отменя задължението за деклариране на общата сума на наличните парични средства в касите.
- Не е предвиден лесен начин за коригиране на декларираните данни. В практиката са възможни технически грешки или невъзможност за предоставяне на всички документи от предприятията към лицата, отговарящи за счетоводното отчитане (например при командировка във или извън страната на подотчетни лица и др.), в срока за деклариране. Годишните отчети за дейността и Годишните данъчни декларации на предприятията се подават в срок до 30.06 на годината, следващата годината, за която се отнасят. А могат да се коригират до 30.09 на годината, следваща годината, за която се отнасят. Обичайна ситуация е в хода на годишното счетоводно приключване разчетите с подотчетни лица да се изменят. Това означава, че подадените в срок до 14.02 данни към 31.12 на предходната година ще се окажат неверни. Неверни ще бъдат и сумите, подадени към 31.01, 28.02 и т.н., в зависимост от момента, в който е осъществено годишното приключване.
В практиката има и други ситуации, в които предоставянето на данни от счетоводната отчетност към края на предходния данъчен период (месец) би било затруднено. Например при смяна на софтуер. Или при смяна на обслужващия счетоводител, когато се предават данни от едно счетоводно предприятие на друго.
При всички тези случаи дружествата не са недобросъвестни, но е възможно да се окажат в ситуация да са декларирали грешни данни. Нашата препоръка е да се предвиди лесен начин за коригиране на вече декларирани данни за предходен период, който да не води до административни санкции.
За сравнение, кредитните институции подават в БНБ отчети към 31.12 веднъж през месец януари на следващата година и втори път през месец юли – след годишното счетоводно приключване.
Следващата наша препоръка е тези данни да се декларират в хиляди лева. По този начин ще се избегне необходимостта от корекции при откриване на минимални технически грешки.
Освен това е подходящо справките за декларирани продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен период да бъдат налични с КЕП в по кратки срокове (в момента справките за продажбите за периода юни 2023 г. ще бъдат налични през август 2023 г.), за да се осъществяват от предприятията вътрешен контрол и инвентаризация на разчетите.
- Предвидените текстове представляват допълнителна административна тежест. Тя би се усетила особено силно за дружества без дейност или с минимални приходи. В практиката съществуват много предприятия, които предпочитат да запазят регистрацията си по ДДС дори да нямат дейност или при минимална такава. Нашата препоръка е да се предвидят изключения и дружества без дейност или с приходи до определен праг, например 5 хил. лв. годишно, да бъдат освободени от задълженията за деклариране на салда на каса. Да бъде предвидено и изключение за фирми с минимален размер на сбора от сумата на касовите наличности и разчетите със собствениците и персонала.
- Срокът за подаване на декларации по ДДС в България е много кратък: 14-о число на месеца, следващ месеца на отчитане. Това води до много голямо натоварване в началото на месеца както за счетоводителите в счетоводните отдели на предприятия, така и за специализираните счетоводни предприятия. Изискването в този срок да се декларират допълнителни данни, макар и към края на предходния данъчен период, ще увеличи това натоварване. Нашата препоръка е да се направи анализ на разходите и ползите от това допълнително деклариране и на възможностите да се осъществява по друг начин за ограничен кръг от дружества.
- Административните санкции са в размер, който не отчита естеството и размера на нарушението, т.е. санкциите следва да са пропорционални.