Отчитане на дълготрайни материални активи

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ – регистриран одитор

През 2016 г. изградихме видеонаблюдение (3 бр. камери) на територията на общинското предприятие от фирма “А” на стойност 1120 лв. (стойностен праг за признаване на ДМА 1200 лв. с ДДС), заприходено по с/ка 3020 Материали, изписано на разход по с/ка 6019 Други разходи за метериали и заприходено задбалансово по с/ка 9909 Активи в употреба, изписани на разход.

През 2017 г. изградихме допълнително видеонаблюдение (12 бр. камери) от друга фирма “Б”, което допълва и разширява обхвата на това от 2016 г. на стойност 3800 лв., което вече следва да бъде заведено по с/ка 2049 Машини, съоръжения и оборудване и отразено на касова основа в § 52-03.

Има ли основание да се обединят стойностите на двете изградени системи за видеонаблюдение и да се заведат заедно по с/ка 2049, тъй като втората допълва първата? Как на практика ще изглежда това като счетоводни записвания?

Как е правилно да се заведе активът – като система за видеонаблюдение или отделно да се заведат кемерите, които вече самостоятелно няма да попаднат в стойностния праг за признаване като ДМА (още повече че за целите на амортизирането на тези активи/материали това има значение)?

Отчитането на дълготрайните материални активи се извършва съгласно СС 16 Дъл­готрайни материални активи. В параграф 3.2 от този стандарт е посочено, че дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.

От разпоредбата става ясно, че ако всяка камера може да се използва самостоятелно, отчитането може да е отделно.

Извършването на разходи относно отчетен актив се третира като последващи разходи. Съгласно параграф 6.1 от СС 16 с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са (параграф 6.2 от СС 16):
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
В счетоводните стандарти се третират разходите, които се извършват за отчетен актив. Няма обаче изисквания относно капитализирането на разходи, отчетени в предишни периоди, в стойността на дълготрайните материални активи. Според нас това не е допустимо.

Източник: Български законник, бр.42/2017 г.

 

Този казус е илюстрация, на това колко важна е субективната преценка на ръководството/счетоводителя.

 

Дилемата пред питащият през 2016 год.:

Да следваме ли единствено догмата „праг на същественост“?

или

Да обединим ли еднородните активи в една група и да ги признаем като един общ ДМА?

 

Дилемата на 2017 год.:

Да въведем ли всяка съставна част от една система, отговаряща на критериите за ДМА, като отделен разграничим актив?

или

Да признаем ли цялата охранителна система като едно единствено ДМА?

 

Творческата същност на днешната счетоводна теория ни дава възможност да приложим всеки едни от горните варианти.

Как мислите, какви са предимствата и недостатъците при всеки един от вариантите?

 

Дежурен редактор
Веселина Андонова

 

Споделете

Продължавайки да използвате сайта, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close